Време за готвене

Аз обичам да готвя. Без майтап. Ако не го правя често, то е защото майка ми твърдо и непреклонно смята, че моето присъствие с тиган или тенджера край печката си е откровена вакханалия, а после кухнята успешно го докарва на срината от бомба. Което съвсем не е така, защото няма щета, нанесена от мен, която да не може да се поправи с парцал и почистващ препарат. Но все пак, гледам да не се заседявам много около кухненските уреди в кулинарстване, защото винаги като се засиля да приготвя нещо и майка ми се лепва за мен с парцал в ръка и се започва едно такова търкане и мърморене, на което и пън не би издържал.
Днес обаче изкарах късмет. Родителката ми реши да посети любимия си” Кауфланд”, за да види какво ново са пуснали на промоция и така аз получих пълен и неограничен достъп до кухнята. Едва що маман захлопна входната врата и аз опретнах ръкави и се приготвих за яко дерибействане край печката.
Държа да подчертая, че отново съм на диета, щото покрай операцията и лечението пак дигнах килцата, които миналата година така самоотвержено свалих. Честно си признавам, че съвсем неблагородно завиждам на всички самоходни тояги, които се тъпчат като разпрани и остават все така сухи. А аз какво? Само да погледна храна и достолепието ми се увеличава поне с половин кило. Ми никак не е справедливо това! Хич биля!
Аз обичам риба и морски дарове. Хем са и диетични. От доста време ми се хапваха рулца от раци с онова лекото сосче, но заради вредния мамин навик да ме следва с парцала като сянка, все отлагах приготвянето. И ето ти сгоден случай, затова се възползвах от намалението и смело прегърнах идеята за сочни рачешки рулца. Стоварих нужните продукти и се заех с почистването на пет- шест скилидки чесън. Тъкмо си усмърдях подобаващо пръстите и някой залепна на звънеца с идеята, че в тая къща живеят глухи. Теглих му една наум и изкрещях” Момент”, обаче онзи( или онази) не пусна звънеца. Хукнах и аха да отворя като се усетих, че съм само по тениска и бикини( голяма жега, голямо чудо). Сега вече споменах” майката” цели два пъти и хукнах към банята да си измия ръцете, че да мога да нахуля нещо на голите си кълки. За нещастие точно в този момент котаракът беше решил да направи една проверка там ( има ли нещо ново, няма ли...) и аз се спънах в него, той се спъна в мене, издрънчах си палеца на левия крак в шкафчето и споменах” майката” цели четири пъти, щото три не виждах от припламналата болка. Малко като в мъгла ми е как съм се измила и съм се бухнала в шортите, но погледа, с който отворих входната врата излъчваше искрена и неподправена омраза.
Квартирантът на съседката М. Този се задържа повече от година за разлика от предишните. Огънят в очите ми изобщо не го впечатли и вместо да падне възнак, поразен от справедливия ми гняв, издудна:
- Търся М.
- Аз пък не- хич, ама хич не ми беше до учтивости в момента, а и местонахождението на на М. също не беше сред приоритетите ми.
Той обаче продължи:
- Преди 10 минути говорих с нея, речи че и къщи, а не отваря. Ключа вътри, не мога отключи и не отваря.
- Ами вместо да звъниш на мен- озъбих се все така некултурно- натисни здраво другия звънец и не пускай, докато не отвори.
- Ама ти трябва да направиш нещо!- тоя хем беше тъп, хем упорит- Тя си е къщи и сигурно е заспала, а спи дълбоко...
За сведение на четящите, за да не ме вземета за някоя коравосърдечна тесла, съседката М. е засукана около 45г. разведена жена, която откак сме комшии все завърта някакви мъже при себе си, нарича ги наематели, а след три- четири месеца ги изцуфря.
- Да направя какво- честна дума, идваше ми в повечко, а наум си рекох ” Заванлийооо, май са те отсвирили.”- Нямаме общи тераси. Затова продължавай да звъниш или се обади в полицията, знам ли...
В това време ключалката на съседката изщрака и тя се показа с вид на съсел, току що събуден от дълбок зимен сън. Без да се помайвам хлопнах нашата врата, изхлузих шортите и продължих да ръкоделствам в кухнята. Нарязах скилидките чесън на ситно, подготвих котлона и започнах да беля рулцата от целофанчетата. Тъкмо ги подредих за рязане и се въоръжих с най- огромния ни кухненски нож, когато GSM- а ми иззвъня. Теглих нова майна и метнах едно око на дисплея- систъра.
- Кажи сестро?- само заради близкото ни роднинство се опитах да прикрия раздразнението си, но сестра ми дори не го отчете. 
- Ти що не си на Скайпа? От половин час ти пиша и никаква те няма.
- А де! Щот имам работа- готвя!
- Че майка ти де е?
- На пазарлък. Отиде...
- А, хубаво- прекъсна ме Гоговата мама- Ела на Скайпа, че трябва да те питам нещо спешно!
Зарязах саде нарязани чесъни, рулца от раци и др. такива и заседнах пред лаптопа. Оказа се, че наш`та трябвало да направи някакъв доклад, обаче не можела да скопоса нещо таблиците, та в следващите 30 минути се занимавахме с това. Аз откога я юрках да и покажа как стават тия работи, ама тя все си намираше някаква др. работа. Накрая изблея едно” мерси” и аз отново се оказах свободна за готварски подвизи.
Запътих се към кухнята и ... сърцето ми излупа два пъти, преобърна се и спря да бие. Котаракът се възползвал от освободения терен и си поиграл с рулцата от раци. На масата нямаше ни едно, но за сметка на това намерих последното чак в най- отдалечения ъгъл под голямото легло. Ако го бях докопала тоя котешки гад, сигурно щях да го одера жив, но тариката придвидливо се беше покрил някъде. За щастие винаги имаме резервни рулца във фризера, така че успях да спася положението.
Работата потръгна.запържих чесъна, сложих нарязаните рулца, две щипки млян черен пипер, малко листенца пресен розмарин. Изсипах сместта за соса и зачаках да покъкри няколко минути на огъня преди да добавя гвоздея- една чаена лъжичка горчица. И точно предвкусвах приближаващия се заслужен отдих, когато този път издрънча стационарния телефон. Реших да се направя на глуха, но не ми се отдаде и затова вдигнах. Леля!
- Чоче, маман там ли е?
- Не, излезе- и дорде реша, че съм се оттървала, дочух щракването на запалка и ми  призля. Винаги щом лелчето запалеше цигара по време на телефонен разговор, на жертвата не и мърдаха поне 20 минути.
Опитах се да взема думата и кротко да обясня, че готвя и манджата ми аха и ще кипне, но леля беше така отдадена на разказа за новото гадже на Пепа( щерката на техните съседи), че дори и не ме забеляза. Използвах двете секунди, в които роднината ми запали нова папироса и успях да си кажа болката.
- А, добре- разочарованието в гласа и беше толкова гъсто, че с нож да го нарежеш- Кажи на майка си като се прибере да ми звънне.
Щях да си строша краката от бързане към котлона. На кулинарното ми произведение му оставаха само два милиметра до напускането на тенджерата. Свалих го от огъня и тръгнах за горчицата. И понеже ми оставаше само да я добавя и разбъркам, реших, че заслужавам една чашка добре изстудено” Пепси”. Така с горчицата и „ Пепси”- то се позиционирах до тенджерата и вместо да цвръцна от подправката вътре аз с широк замах ливнах цялата чаша газирано връз рулцата и надигнах шишенцето с горчица към устата си.
Разревах се. Ревах със сълзи и сополи. Ревах горко и от сърце. Така ме свари маман. Кухнята мязаше на бойно поле, а аз- на изпаднал германец.

В крайна сметка манджата с” Пепси”- то никак не беше лоша. Даже напротив.

Човещинка

*Тъй сме ние отпускарите.Удряме го на живот и тормоз над невинните души из блога като пускаме пост след пост.И днес пак ще пиша,щото ми се пише,а и тази история отдавна я обещах на подстрекателката.

Не знам защо все така се случва,но винаги попадам на мъже,които са върли фенове на къпането.И най-вече на висенето в банята.Не че имам нещо против поддържането на лична хигиена,хич и не съм по миризливците даже.Но и да киснеш вътре до безсъзнание...И като се има предвид ,че в повечето случаи душа и VC-то са в едно помещение...Не дай си боже,някой от фамилията да има зор.Какви чудесии могат да се случат,не е истина.
Обаче Доктора ги удари всичките в земята.Направо ги размаза.Както и мен.
Това се случи по времето,когато с Доктора тъкмо се бяхме събрали да живеем заедно.Тъй де,дето ще ни говорят из селото,че се натискаме по кюшетата,поне да си го правим на спокойствие.Живеехме си мирно и щастливо на етажа над амбулаторията.Идилия.Единственото облаче над прекрасния ни живот се появи една вечер,когато кракът ми се заклещи между пружината и металната рамка на леглото.А Доктора погрешно взе охкането ми за прилив на страст.Аз,естествено с присъщият ми такт отстрелях ентусиазма му,разяснявайки същността на стенанията ми и понеже той реши да се измъкне с репликата"Утре ще го оправя.",между нас се разигра кратка едноактова драма с лек,но съдържателен диалог:
"Това утре го чакам от една седмица."
"Добре де,два часа посред нощ е!"
"Тогава аз отивам да спя на дивана!"
Историята приключи с Доктора пуфтящ ,с клещи и тел.И оправено легло.Без истерии,спокойно.
Обаче в Доктора дремел звяр.Е за това нямаше как да знам.Той винаги се къпеше докато аз приготвям вечерята.Да няма да седна да му засичам времето,я!
Нищо не остава скрито на този свят,истината рано или късно лъсва.
Един слънчев ден,в края на април бях канена да огледам чеиза на кметската щерка.Беше се заженило момичето,а по турските села още го имат този обичай-бъдещата булка като нареди новия си дом,женорята да се изпровървяват и да гледат.А ако си поканен и не отидеш,си е направо обида.Тъй че,спретнах се с колежките и хайде на оглед.Идея си нямах какво се прави в такива случаи ,но действах като другите-гледах катове спално бельо,юргани,терлици и др.;цъках;клатех глава.После ни почерпиха кафе,сок и баклава.Чиста работа.
Дойде време да си вървим.Още тогава ми се ходеше до тоалетна,но реших ,че мога да устискам до вкъщи.Тцък!
Устисках,обаче много по-добре за душевното и физиолгичното ми спокойствие щеше да е,ако не бях решила да си го нося у дома.
Докато се прибера ,зора вече бе бая назрял.Пък аз никога не съм имала държеливо ВиК.Изприпках набързо по стълбите и-ИЗНЕНАДААААААА.Доктора окупирал банята.Чипка се човекът!
Реших,че няма да се забави много.Тъй де с голата глава(сам бръснеше мижавите остатъци от бившата си коса) няма да годенясва вътре!
Само,че човекът явно имаше намерение да подобрява рекорди.Минаха пет минути.Десет.А на мен вече така ми се ходеше,че две не виждах.Брех!
Щом съм под напрежение,винаги ставам хладнокръвна,а умът ми сече като бръснач.И сега не загубих присъствие,та се сетих за тоалетните за пациенти в амбулаторията.
И хайде по стълбите надолу.
Добра идея,но трудно изпълнима.Щото нашия беше успял да удари ключа,бързака му с бързак.Аз принципно знаех къде са ключовете,обаче на връзката имаше поне 20.С тоя примрежен поглед,дорде уцеля...
ДВОРА!Дървета бол,оградата към улицата висока...Иделно!
Без да се замислям повече се понесох към кайсията в долния ъгъл на двора.Тъкмо стигнах и аха да смъкна дънките на букаи:"Даскаличке,ко праиш ма?Как си?"
Дядо Пенко ,комшията.Не знам що диреше край оградата ,но чувствата ми към този иначе така мил старец в момента граничеха с върла омраза.Теглих му една наум и понасяйки се в обратна посока изръмжах"Гледам дали има кайсии,какво друго."
"Тано ма,даскаличката съвсем се е шматнала.Търси кайсии в края на април."
Всичките ми надежди,че Доктора може да е освободил банята,се изпариха още щом тръгнах да се качвам по стълбите.Душът все така бодро плющеше.
Е да,ама на мен зверски ми се ходеше.Затова реших да вляза докато Доктора се хигиенизира.Натиснах бравата и....ЗАКЛЮЧЕНО!
"Е.....х та в свенливеца"и задумках по вратата.А она чистник вътре си пееше.Призля ми.
"Докторе отвори ,бе.Много ми се пишка,ще изтърва!"
А оня продължава да припява и с мазен глас"Не мога,Слънце,целия съм сапунисан.До две минутки съм вън."
Две минути,ама друг път.Вече ми причерняваше от зор.И яд.
"Ей ,сега -викам си-щи припикая фикуса,чистофайнико! "
Тоя фикус беше голямата любов на Доктора.Гледкаше си го като писано яйце-поливаше го,забърсваше му листата,даже му говореше.А фикусът един такъв огромен,цял бор.И саксията и тя огромна....Фиуут и при него.
Е като не му върви на човек,не му върви.като се разлистил оня ми ти фикус,като се разклонил.Откъдето и да я гледах саксията,както и да се усуквах ,нямаше да стане моята работа.Това чудо нямаше прекрачване.
И тогава чух,че душът спира.Драснах мълниеносно към банята,избутах Доктора ,който се тутнявеше пред вратата на лелеяното помещение и нахлух вътре като малка танкова бригада,смъквайки одежди в движение.
Как един човек може да сътвори толкова много пяна,не знам!Обаче ,както бях набрала инерция,така се и понесох в бесен танц,опитвайки се хем да запазя равновесие хем да удържа фронта.Със сетни сили докопах завесата на душ кабината,която със звучно ХРРРРААААААС,се отпра почти докрай.Все пак успях без да устискам,при това без да се пребия , да приседна най-накрая на седалката и да освободя напрежението.
А Доктора ,обезспокоен от трясъците и крясъците ми(много мазно псувах тогава,вярно си е) цъфна на вратата и очите му се насълзиха:
"ЛЕЛЕ!ЗАВЕСАТА!Ама ти си голяма хала,по-кротко не можеш ли?Сега трябва да я сменям."
Ако погледите можеха да убиват,моя щеше да тръшне Докторчето на момента.
Сега ме е срам да повторя,това що избълвах тогава.Но онази думичка с "е" преобладаваше.Поне десет пъти я споменах.
А после получих главоболие.Седем вечери поред.Доктора спа на дивана.

Не питай старило,а патило.Един съвет от мен-Ако банята и тоалетната ви са на едно място,не завладявайте помещението за дълго.Щото не се знае на кой кога ще му дойде музата.Човещинка.

*Бел. авт. Това е от личните ми архиви. Беше написано и публикувано преди около две години на мястото, където започнах, но после при голямото почистване там изчезна от ефир.

Проблясъци

От край време смятам, че шофьорската книжка, която притежавам е нагледен пример за твърдението, че любовта причинява деменционални разстройства на личността. Последните са по- известни сред народонаселението като оглупяване, ошашавяне, пощуряване, откачане, замайване и др. термини, с които изобилства българския език. Аз обаче съм човек с принципи и твърдо вярвам, че „от всяко дърво свирка не става”, затова въпросния документ  кротко си отлежава в безкрайните дебри на дамската ми чанта( на всичкото отгоре и снимката е отвратителна, една такава изпулена изглеждам на нея, та няма за какво да я навирам пред погледите на хората). Не всички обаче са съвестни като мен. А от няколко дни съгражданите ми направо ще се потрошат да ми доказват, че да вземеш шофьорски кетап е по- лесно от това да идеш до тоалетната.
Завчера като се прибирах от пазарлък и си се влачех блажено отнесена, бръмченето на една кола твърде грубо ме изтръгна от медитация. Загледах се в автомобила и водачът му, който се опитваше да паркира по начин, по който дори аз не бих се пробвала, въпреки цялата ми нефелност в шофирането. Обикновено нямам навика да си говоря на глас, особено на публични места като улици и площади, но гледката на чичкото опитващ се да навре возилото между други две на площ с минимални размери направо ме вдъхнови. Миличкият беше толкова трогателен, че аз буквално изревах: "Айде сега" дряннн" ! " И ДРЯННН в колата отпред. А после, за да не сърди собственикът на онази зад него- ДРЯННН и в нея. И понеже възторженият ми призив " Айде сега дряннн!" съвпадна с преминаването ми покрай едно кафе, на чиито масички отвън вече се мъдреше малка групичка от момчета, изпитах леко неудобство от одобрителното им цвилене от последвалите събития. Даже за миг се замислих дали аз не съм предизвикала инцидента, обаче пък да не би аз да съм му дала книжката на човека.
Вчера, докато се наслаждавах на пукналата пролет от терасата с цигара в ръка имах удоволствието да се насладя на майсторското паркиране на една кифла и разигралата се след това едноактова мелодрама. За разлика от чичкото от предния ден, тя си избра достатъчно широко място, че дори и други коли нямаше наоколо. Но то пък това последното изобщо не беше изненадващо, понеже там някак си естествено се намираше автобусна спирка. А майсторката хакна пежото си надлъжно на тротоара така, че предницата му остана да стърчи в спирката. И дорде се изсули изотвътре ненадейно цъфналият автобус № 4 взе, че я арестува. Леле как се развълнува мацката, сигурна съм, че бурното и ръкомахане в купето не беше нов танц или някакви тикове. По- интересно беше после, след като излезе и се разкрещя подир автобуса:” Ти луд ли се веееее, ко праиш тука, мама ти...” Ма ха де, питам се и аз, що ще автобус на автобусна спирка?! Тия от градския транспорт вече съвсем се разпищолиха, а- а-а-а-а-а!
Днес обаче направо се оказах искрено и лично замесена в друго шофьорско недоразумение. Бързах за среща с Поля. Така бързах, че чак се бях запенила. И държа да уточня, че аз може и да не съм велик шофьор, пък и нямам подобни претенции, но пътните знаци ги познавам отлично. Освен това дори заплес като мен за пет години може да запомни, че в началото на онази улица стои знак „ влизането забранено”. Та както вече споменах чак се бях запенила от бързане и напористо тропках по паважа, щото както винаги тротоарите бяха заети от паркирани автомобили. Изведнъж зад мен някой яростно натисна клаксон, абе стори ми се малко преди това че чух двигател на кола, ама нали улицата е затворена от тази страна, хич и не си го турих на сърце. Сега обаче яростното бибиткане леко ме стресира, още повече, че нямаше и къде точно да се дена баш в този момент. Нито младежът зад волана нито самото возило бяха силно впечатляващи, но пък упорството му да мине връз мен беше дразнещо. Явно и аз не му бях първа фаворитка, защото след като се увери, че наглостта ми е огромна и нямам никакво намерение да му освободя трасето, се показа през прозореца и се обърна към мен с оная четирибуквена дума, която може да се напише с четири правописни грешки.
- Ей, овцо, за теб тротоари няма ли, ма?
Ако има нещо, което да ненавиждам, то това е да ми говорят на „ ма”. Направо ми бъркат в онова място дето служи за сядане. И почти винаги ме докарва до пощръкляване. Както и в този случай.
- Има. Ама повече ме кефи да вървя по улицата. А на теб кой ти даде книжката, да ида да му кажа да си забърше гъза с дипломата си?
- Ма разкрай се, мааааа- продължи да напъва младежът- пътя е за коли, не за костенурки като теб.
- Няма!- винаги съм се гордяла с ината си- Ти знака „влизането забранено” не го ли видя? А? Ми иди на очен лекар тогава! И да знаеш, че освен знака, аз видях и номера ти.
Защо на този гений му хрумна да прави обратен завой не съм много сигурна, но пък ентусиазма, с който забърса една ограда беше направо възхитителен. 

Стигат ми толкова проблясъци за днес.