Есенно

Макар и рядко ме обземат поетични пориви резултата, от които винаги е нов шедьовър. Ето го последният от тях.

Есенно

В този мрачен ден, дъждовен,
тъй във ранния следобед,
вместо кротко да поспивам,
аз на работа отивам.
Ето локва кат море
се изблещила на среща,
чудя се: "Че откъде
ще прескоча аз туй нещо?!"
Скок наляво, троп надясно
и напред се смело мятам,
но засилката е слаба, тротоарчето е тясно
и паркирам се в средата.
Чу се мощен, злобен плясък,
калища се разФърчаха,
а устата мои с крясък
чужди майки споменаха.
До голямото дърво
гордо мъдри се лайно,
локви, плочки- изненади
пълно е с таквиз прегради,
нищо вече ме не спира,
волно цепя аз ефира,
махам си със бодра крачка
и с обувчинки си джвачкам.