Почивката на чичо Станчо

       Чичо Станчо седеше на диванчето до прозореца и унило се взираше навън, макар че беше мръкнало още преди три часа, че и повече. От два дни есенният дъжд кротко, но упорито ситнеше и набиваше в студената земя, образувайки огромни локви в лехите по двора, където цяло лято червенееха домати, едрееха патладжани, пипер и пресни краставици. Сега се чуваше само шупуркането на дъжда, а на светлината на уличната лампа изглеждаше тъй сякаш край нея се спуска фина завеса от дъждовни капки.

    Чичо Станчо въздъхна издълбоко, запали папироса и замислено се пресегна и погали едрия бял котарак зад ухото:

  - Ех, Круме, Крумее, - тъжно провлачи той към котарака - гледам, че и на теб вече тий омръзнало да седиш в къщи, ма на - няма де да одим в туй блато. Да ти са ни видиши и времето и чудото!

     Крум се появи в къщата на Станчови преди около три месеца, кога снахата реши, че вече го не ще в апартамента в Габрово и за да не натири хайванчето на улицата, една събота го натовари в колата при Ганчо и го прати на село. Той Ганчо го беше зел заради малката, че много й се щеше коте, но снахата го изтрая има-няма месец и се отърва от него. Обаче пък у чичостанчови Крум си падна на котешката трътка - спеше на диванчето, разхождаше се навън, а паницата му винаги беше пълна. Животното имаше апетит за трима и колчем кака Сийка му напълнеше пахарката с попарка с манджата, дето е сготвила, и Крум заставаше до нея с едно звучно” крън” и почваше да мляска с такова задоволство, че не спираше дорде не я опразни. А пък стопанката му, видеше ли паничката празна бързаше пак да я зареди. Така за три месеца Крум стигна и задмина седем кила и гонеше вече осмото. Откак валеше обаче и не можеше да мърда навън, апетита на Крум нещо се стопи като настроението на Станчо и двамата умърлушени си правеха компания до прозореца.   

   - Стане, - показа се от кухнята кака Сийка - ела бе, турила съм масата да вечеряме, а и след малко ще почва Ферхундето.

   - Не ми се яде Сийо, направо сякаш нещо май грабнало за гърлото - поклати глава мъжът й. 

   - Ма не може тъй! - запъна се тя - На обед не яде, сега пак не щеш. Ш`земиш да са разболейш! Ей ся по новините рекоха, че от утре преваляванията започват да спират. - опита се да го успокои тя.

   - Лъжат мамицата им недна, лъжат! - ядоса се Станчо - Това от онзи ден го разправят, ма дай спряло? Не е! Яж Сийке, не ма чакай. Че то таз вечер и сън няма да ма фане мен, тъй като гледам...- и отново се втренчи навън.

    Кака Сийка поклати глава, погледа го и се прибра къде кухнята, че чу мелодията на сериала. Цяла нощ изкара на диванчето чичо Станчо, почти цяла кутия цигари изпуфка, а до него като верен страж продължи да клечи и Крум. Призори и двамата заспаха.

    - Станееее, Станееееееее, - събуди го викът на кака Сийка- ставай бре! Дъждът е спрял, виде ли, че познаха тоз път?!

     Чичо Станчо така се сепна, че стресна и котарака, който се преметна във въздуха и се скри под шкафа в другия край на хола. Чичо Станчо разтърка очи и после метна поглед навън. Ленивото есенно слънце огряваше дворът, който вече приличаше на гьол, но пък от небето не падаше ни една капка.

     - Спрял е, спрял е - сякаш на себе си промърмори мъжът, сетне се обърна към Крум, който плахо подаваше муцуна изпод шкафа - Спрял е, бре Круме, спрял е. Няма го вечи пущината.      

      После започна да се смее като малко дете.

    - Сийке, - скокна от диванчето той - излизам навън да са поразтъпча, че са сакълдисах от стоене тук. Чу ли?

     - Добре Стане, - провикна се от кухнята жена му -, ама земи обуй галошите, че гледам к`во е кално... То още не става много за ходене навън, ма щом искаш...

    - Не бой са, ма - рече той - аз само тъй из дворчето ще мръдна, най-много да ида до комшиите, да ги вида как са за пет минути и са връщам. Пък галошите ще ги туря разбира се.    

     От мерак и от бързане чичо Станчо дори не изу калцуните, ами нахлузи направо връз тях галошите и отвори врата към двора. Усетил свежия въздех, Крум се изстреля изпод шкафа и цъфна до спонанина си с неговото си звучно” крън”, но като видя локвите се отказа да излиза, качи се на дивана и се засука на кравай, за да подремне спокойно, дорде навън поизсъхне повечко и чак тогаз да овършее мах`лата.

      - Ко стана, бре Круме? - засмя се чичо Станчо - Отказа ли са? Няма ли да дойдеш на въздух? А? Ем ко щеш! Сийке, до половин час се връщам- и хукна навън гаче ли дяволи го гонеха. В кухнята кака Сийка се подсмихна и снизходително поклати глава, щото много добре знаеше, че Станчо с ляйняно въже да го вържеш, ще го прегризе и ще хукне, че повече от 15 минути на едно място не можеше да седи, освен кога спи и гледа новините. Не бяха минали повече от пет- шест минути и откъде улицата се чу трясък, викът на чичо Станчо и сетне крясъкът на Черната Минка от долната къща: - Олеле Божкеееееее, уби саааааааа! Сийоооооооооооо, Сийке мааааааааа, мъж ти са претрепа мааааааааа! Сърцето на кака Сийка се разкютка, краката й затрепериха от коленете надолу и студена пот я изби по цялото тяло. Метна тавата с мусаката на масата и хукна така както беше по калцуни, без да обува галошите навън, джвакайки в калта. След секунди беше на улицата, където проснат в цял ръст лежеше Станчо, подбелил очи и едва- едва стенейки.

       - Стане, Стане?! - приклекна тя до него - ко стана бре, Стане? Жив ли си? А?

       - Ооооох - провлачи чичо Станчо - жив съм, ма по-добре да ме беше прибрал онзи. Да не беше ме оставял сакат, да ти лежа на ръцете и ти да теглиш с мене! Оооох, ооооооох.

      - Да не съм те чула вече тъй да говориш! - сгълча го тя - Чуйш ли?

    В туй време дойде и докторчето, че тя лечебницата беше на долната пряка и комшиите веднага го бяха повикали и с помощта на Кольо и Матьо го качиха на комбито на доктора и го откараха направо към болницата в Габрово, щото тук доктора нямаше ни рентген, ни дявол. Още в колата кака Сийка разбра, че както отивал към Матьови и мъж и понеже гледал настрани и като стъпил в една локва, десния му крак поднесъл и като се хлъзнал, та се проснал като съдран чувал на земята и нещо в кръста му зело, че изпукало и канска болка му стегнала душата. В болницата пък след всичките му там снимки и прегледи се изясни, че от падането здраво си натъртил кръста, но за щастие нямало нищо счупено и го пратиха в къщи да пази леглото 20 дни и му изписаха илачи за мазане. Минаха две седмици, че и отгоре, чичо Станчо почна да се поразтъпква, но нали щото времето беше есенно и влажно, а и годинките му вече не бяха малко, та въпреки всичките илачи и мазила кръста си го наболяваше, на моменти бая здраво.

      - Какво да ти кажа, чичо Станчо? - почеса се по главата доктора след поредния преглед - За такава травма като твоята е най-добре да направиш малко нагревки и други процедури на Павел Баня. Обаче карти за там трудно се намира, да знаеш.

     Разтърчаха се и кака Сийка и син им Ганчо, че и щерката да търсят връзки да вземат една карта за чичо Станчо да иде да му полекуват старите кокали. Пък накрая Ганчо успя да намери един познат дето шурей му бил готвач в стола на почивната станция в Павел Баня, та с триста зора и хиляда рушвета взеха една карта. Така чичо Станчо замина на почивка с лечебна цел, а кака Сийка с просълзени очи махаше след колата на Ганчо, че откак се бяха оженили преди трийсе и кусур години, не бяха се разделяли за повече от два дни.

     - Недей рева, ма Сийо, - разчувства се чичо Станчо като видя просълзените очи на жена си - Аз ш`са върна след две седмици като нов.

     - То знам, че е тъй Стане, ама мий мъчно - подсмръкна тя - И да се обличаш хубаво да не простинеш - заръча накрая.

       Настаниха чичо Станчо в блок Б в стая на третия етаж. Съквартирант му беше едно младо момче от Карлово, полицайче и ергенче, което уж беше дошло тук да лекува дископатия, но много-много се не спираше в стаята, а и все фусти задиряше. То не че тук младите жени бяха много, дори и сред персонала, повечето почиващи бяха все над 50-годишни, но се намираха и някоя и друга засукани 40 и няколко годишни матрони, на които очите им все светеха и се заглеждаха подир по-младите мъже, щото и сред мъжете посерковците бяха много. Тя почивната станция се състоеше от три блока - А, Б и В, които си бяха съвсем еднакви и във всеки блок имаше столова и стаи за процедурите, а и трите блока бяха досущ еднакви отвън и отвътре, но чичо Станчо се ориентираше по това, че неговата сграда беше по средата. Първом го почнаха с нагревките - слагаха го да легне по корем, включваха една ламба да му грее на кръста и го оставяха така за 20 минути. По някое време му ставаше толкоз горещо на кръста, че му идеше да си дигне чукалата и беж за село, но стоически стискаше зъби и си натискаше парцалите, щото докторите бяха казали, че това много ще му помогне. Белята стана на четвъртата нагревка и след това крачето му не стъпи повече в тоя сектор. Тури го сестрата да легне, оголи му кръста и включи ламбата, след което му каза да се отпусне и да подремне, докато дойде да изключи апаратурата, както всеки път и излезе. Колко време лежа, чичо Станчо не разбра, но че е повече от 20 минути му стана ясно от горещината която почна да облива цялото му тяло. „Тц, тц, дей таз сестра бре?!” - взе да се тюхка по едно време - „Кожата ми са обели вече като на лук от туй нагряване!” Поседя, поседя още малко пък като видя, че никой не идва взе да се провиква: - Сестрааааааа, сестраааааааааа, сестраааааааа! Има ли някой? Но все още не смееше да мръдне. Пак започна да вика, но никой не се появяваше. Вика докато прегракне и накрая не издържа, скочи от кушетката и хукна тъй като е по гол задник по коридора да дири сестрата. Пътьом забеляза в огледалото, че кръста му е почервенял много, видя си и панталона и гащите метнати на стола та ги понахлузи колкот можа и тръгна към сестринската стая. Там завари пет-шест сестри седнали да се черпят с кафе, уиски, торта и бонбони, дето им ги оставил дядо Милчо от шестия етаж, понеже го изписали.

      - Ти що си станал бе, чичо Станчо - скокна сестрата дето го остави да лежи - и що щеш тука? Тук е забранено за външни хора!- тросна се накрая тя.

      - Ми щото чаках, чаках - взе да мънка той - кръстът ми изгоре, ама ти ме забрави.

      - Ааааа - сопна се тя - Няма да говориш таквиз работи! Как ще съм те забравила?! Доктора каза от днес процедурите по час да ги правим, ти не разбра ли?

      - Ем хубу, щом тъй е рекъл доктора - смънка чичо Станчо - ма тъй и тъй съм станал, ще си ходя вече.

      - Е добре!- усмихна се благо сестрата- Върви се сега, пък утре пак в 8 нали?

     - Да, да - под носа рече чичо Станчо и се изхули набързо. Следобед обаче отиде при доктора и му каза, че нагревките не му понасят добре. Тогава доктора го прати на екстензии в топлия басейн. Чичо Станчо не знаеше какво е това екстензий, но пък му прозвуча по-медицинско от нагревки и на другия ден едва дочака 8 сутринта, за да хукне към басейна с топлата минерална вода. Там го посрещна една едричка рехабилитаторка с размерите на Дан Колов, само дето имаше дълга коса, вързана на проскубана опашка.

     - Какво си имаме, тукааааа? - избоботи тя и доволно потри ръце.

     - Къде? - заоглежда се чичо Станчо объркано.

     - Теб имам предвид, бе чичо, теб. - гърлено се засмя тя - Я дай листа да видим, за какво те пращат при мене. А такааааа, екстензии - и още по-радостно се разсмя. Той и чичо Станчо се разсмя, но петнадесет минути по- късно повече му се ревеше. Рехабилитаторката го накара да се съблече по бански и да влезе в басейна, който както се оказа не беше дълбок и водата в него му стигаше до кръста. Жената отиде до единия край на басейна, където от тавана висяха някакви каиши, и го повика към себе си. После го накара да вигне левия си крак, ловко усука един каиш около глезена му и го остави така да виси, като му каза да не забравя да се държи за парапета.

    - Ма тъй ли ше седя, разчекнат? - учуди се чичо Станчо.

    - Даааааа - засука мустак рехабилитаторката - А след 20 минути ще освободим левия и ще вържем десния крак. Така е написал доктора. Сетне взе един вестник и седна на стол да чете. „Абе аз на доктора да му го туря в устенцата, ама...” рече си наум чичо Станчо и с мъка на снага и на душа зачака да минат двайс`тте минути. След двайсет минути, рехабилитаторката дойде, развърза левия му крак и дорде го питаше как се чувства, ловко хвана десния и върза него. Занизаха се нови мъчителни 20 минути. Накрая като го изпращаше да си ходи с разтреперани крака, жената му рече:

     - Ако и утре така добре понасяш процедурата, вдруги ден ще ти сложим тежест на крака, да стане по- добре екстензията. Чу ли? - и така юнашки го тупна по гърба, че му намести всичките прешлени.

    - Добре, добре - рече чичо Станчо и максимално бързо се изнесе от там. А следобед отново висна пред кабинета на доктора и хъката-мъката му обясни, че не му понасяла добре процедурата. Лекарят го погледна така по-особено, почеса се и с леко неодобрителен тон каза:     - Абе чичо Станчо, ако мога да перифразирам народната поговорка - трай бабо за здраве. Но щом си рекъл, че не ти добре и от екстензиите, ще взема да те пратя на кални бани за кръста и хвойнови вани за нервите. Или я по-добре направо на въздушно-перлен масаж.

   - Ами бива докторе, щом казваш, чей добре, що да не ида. Ти си учен човек, разбираш ги тея работи.

    - Ясно, тогава утре в 8 си на кални бани, а следобед в два - на въздушно-перлен масаж. Ей ти направленията и дано вече да ти понесат добре, щот иначе не знам какво да те правя. Така обнадежден и окрилен чичо Станчо се отправи към стаята да си почине. Там чичо Станчо завари съквартиранта си, разпънал по двете легла дрехите си, да се чуди.

    - Ко става бе, Евтимчо? - попита го той.

    - Имам среща довечера, чичо Станчо, с една засукана вдовичка. И е само на 48, пък има тяло на 18-годишна. - засуети се полицайчето. - Ма не знам какво да облека, та да и се харесам още повече.

    - Ми тури един панталон и една риза, ко толкоз се чудиш - посъветва го нашия герой.

    - Еееееееее - провлачи Евтимчо - То в днешно време не стават така нещата, да знаеш. Ще сложа ей тез дънки и тая шарената ризка, ко ши каиш?

   - Ми те тез дънки съдрани бе, момче - щи лъсне гъза - заклати глава чичо Станчо - Пък ризата мноо шарена ми се чини, ма ти пойчи ги разбираш модните работи, аз да не та объркам нещо.

    - Чичо Станчо, - изведнъж се запря Евтим - имам една молба към теб.

   - Кажи бе, Евтиме, ко има?  

   - Ми тооооо, как да ти река, ама кажи „да”!

   - Да кажа „да”, ама на кое? - погледна го чичо Станчо. - Ами тя, моята е тук със сестра си, а сестра й таман кат за теб, а тя без сестра си никъде не ходи, та се питах ще дойдеш ли довечера с мен. Ще ходим на ресторанта дето е на центъра, ще вземе по една мешана скаричка, па и ракийка ще пийнем. А ко ши каиш? Аз черпя!

   - Аааааааа, не - поклати глава чичо Станчо - Аз жена не си търся, дошъл съм тук да се лекувам. Въри сам, без мен, че ко научи мойта Сия...

   - Бе ясно, бе ясно - прекъсна го съквартирантът му - то ти няма да я сваляш, само за компания те каня. Моля те бе, моля те! Кажи „да”!

    След петнайсетина минути чичо Станчо къндиса. И така вечерта двамата се курдисаха на една маса в ресторанта и зачакаха. Скоро вдовицата и сестра й се появиха. Че вдовицата беше запазена в тялото, беше, но в лице мязаше малко на поодъртяла баница, поне според чичо Станчо. А сестра й си беше живо куку, но пък за него по- хубава жена от Сийка нямаше. Вдовицата през цялото време се смееше звънко и игриво, освен това се беше изтипосала с една къса пола, дето почти и се видеше онази работа на „дъртата пастърметина - шивролетина”, както я кръсти чичо Станчо. И докато тя и Евтимчо не спираха да се кълчотят на дансинга под звуците не кръшните трели на певачката, която се изживяваше като Лепа Брена, но не я докарваше ни на вид ни не пеене, сестра й не спря да мята погледи към чичо Станчо и да се присламчва към него.

    - Та значи още не си пенсионер? - подхвана нова тема Лили, както се представи тя.

    - Не - избоботи чичо Станчо и млъкна. - То и аз, ма имам още поне 15 години до пенсия - изчурулика пак тя и премести стола си към неговия. „ Дрън, дрън, имаш - рече си той - тъй кат та гледам вече си за пенсия”, а на глас рече:

   - Ми хубу.

   - Ама ти никак не си приказлииив - и още едно преместване към него - Ако това ти е скучна тема, кажи за какво искаш да си говорим. За любов? И дорде я отреже и усети ръката и на крака си.

    - Ма ти, какво правиш ти, ма? - скочи той като ужилен - Ма теб как та ней срам, ма? Ма ти каква си такваз, ма? Аааааааааа! И хукна през глава от заведението към почивната станция. Там завари почти пълна тъмнина, защото управата за да пести ток изключваше осветлението в двора в 9 часа. Добре, че от стаите падаше малко светлина та можа да намери блок Б. Качи се в асансьора и натисна бутона на третия етаж. Там слезе, стигна до стаята и пъхна ключа. Още като отвори вратата, разбра, че нещо не е наред - на леглото на Евтим имаше разхвърляни женски дрехи. После забеляза, че на негово легло, облечена с нощница и с книга в ръка лежи една 60-тина годишна жена и го зяпа.

   - Ма не мога да разбера какво ви става на сичките жени дет сте тука, бе?!- избухна в справедлив гняв чичо Станчо - Само за кревата ли мислите, бе?! Само ненадръгнати ли сте дошли тука, бе?! Ма някои хора сме тук да са лекуваме бе, не да ва ибем, ааааааа?! Ще ида и ще са оплача на главния лекар, вече! То туй са не издържа, аааааа! Жената само седеше и го гледаше с един такъв ням ужас в очите, а през това време от банята по хавлия излезе още една жена и дорде попита какво става и чичо Станчо подметна и нея.

   - Едната дошла и легнала в чуждото легло, а другата се подмятва гола насам- натам. Не ва искам дърти пърцулетини, таквиз! Виковете му изкараха доста хора навън, дойде и дежурната сестра и се разбра, че чичо Станчо в тъмното объркал блоковете и влязъл в блок В, вместо в блок Б. Такъв срам не беше брал от ученик, когат баща му го спипа, че е легнал под една ябълка в овощната градина да гледа на Цена, една от мадите текезесарки в бригадата на баща му, гащите, докато бере ябълки, повихрена на дървото. Тая вечер Евтим не се прибра, а на другия ден в 8 часа чичо Станчо отиде на кална баня. Сестрата, която го посрещна там беше младичка и преливаща от любезност. Накара го да се съблече по плувки, после го заведе до една кушетка покрита с найлон и одеала, накара го да поседне първо на едно столче и започна да сипва гореща кал върху найлона, която загребваше от една кофа. Сетне го повика да легне, насипа още кал отгоре му, уви го с найлона, а после и с одеало, като само главата му остана да стърчи, нави един часовник и му каза да лежи и да почива. Калта не беше чак тъй гореща, но така увит като пашкул, чичо Станчо не се чувстваше много удобно. Все пак той се поотпусна доколкото можа и затвори очи.

     - Я, виж ти кой бил тукаааааа - сепна го познат глас - То и аз секи ден правя процедури тук, начи ще си правим компанияяяя.

     Чичо Станчо ококори очи, беше позадрямал и що да види, сестрата на вдовичката. Издаде нещо като мучене и реши да не и обръща внимание. Медицинската сестра се сети, че е забравила нещо и я помоли да изчака, докато се върне, та така двамата останаха насаме.  

      - А ти не разбрах къде изчезна вчера? - продължи да чурулика онази - И защо така набързо? Аз тъкмо си помислих, че ни чака една хубава нощ и ти изведнъж хукна. Евтим каза, че си си забравил лекарствата, а трябвало да ги пиеш всяка вечер, ма то така и не се върна после. Знаеш ли, казвали са ми, че се целувам много добре, ти как мислиш? И докато той се чудеше какво да и каже, тя се наведе и го целуна по устата. Ех, че нямаше ръце да я зашлевиии, маааааааа. И че нямаше ръце и да си забърше устата. Дори думи да я напсуй както си знае нямаше, но добре че дойде сестрата, та отърва положението. ”Значи дотук бяхме и с калните вани” - рече си със съжаление той, щото процедурата му хареса, но нямаше никакво желание да среща пак тоя дърт вампир. Ще го насоля аз Евтим, дет ме насади на тез пачи яйца, ма тя и мойта кратуна проста, че му се вързах. Дано таз я няма и на следобедните процедури, че докторът ако ме види пак да искам смяна и ши ма изгони, а толкоз трудно намерихме картата.” До следобедните процедури чичо Станчо се помота из двора, времето беше топличко за ноември, че и слънчево, яде в стола, подремна малко в стаята, а от Евтим ни вест ни кост. Като набилижи времето, обу пак плувките, нахлузи джапанките и се запъти към отделението с ваните. Сестрата, която го посрещна там, не беше нито млада нито чак толкова любезна, но подви уста в нещо като усмивка, погледна назначението на доктора и написа нещо в една книга.

    - Готов ли сте? - делово го попита тя и след неговото кимване го поведе по един дълъг коридор на лявата стена на който имаше отвори като за врати, но без самите врати. Те водеха към по-малки стаи, в центъра на всяка от които имаше по една голяма вана.

    - Твоята е чак в дъното - рече и пак млъкна. Като минаваха покрай една от стаичките, чичо Станчо видя във ваната курдисан един дядо с потник.

     - Абе дядо Живко, защо пак си с потник бе? - попита го сестрата.  

    - Ми хладно ми е на раменете, ма мойто момиче, ко да прая - отговори дядото.

    - Че тя водата 37 градуса бе дядо, как ти е хладно? - учуди се сестрата, но без да дочака отговор отново поведе чичо Станчо към дъното - Ето тук сте вий, съблечете се, докато аз напълня ваната!

     След малко чичо Станчо беше останал по бански и се курдиса във ваната пълна с търпимо гореща вода.

   - Такааа, сега включвам мехурчетата и таймера - повече на себе си отколкото на него мърмореше сестрата и ви оставям да лежите и да релаксирате. А след двайсе минути като се изключи сам апарата, излизате и се обличате. После като си тръгвате ми се обадете, нали?

    - Добре, сестроо, ъъъъ, госпожоо, ъъъ, госпожо сестра - измънка чичо Станчо като ученик, че беше силно впечатлен от нейното достолепие. Сестрата кимна и се изнесе все така величествено, а чичо Станчо остана отпуснат във ваната. Вярно, че водата беше малко горещичка, но к`во толкоз и беше специалното и що я наричаха въздушно-перлен масаж, на него не му беше много ясно. „ Сигурно е с минерална лековита вода” - помисли си той и в този момент нещо във ваната взе да клокочи, започна да бълбука и да ври. „Ай да ти са не види и пущината!- притесни се той - Сигур съм натиснал някое копче без да искам или са повреди та стана като котел в преизподнята, да му са и незнаеше!” Огледа копчетата отстрани на ваната, а онова чудо вреше и извиваше пара и той в нейният център и макар че му беше горещо три пъти се припоти с ледено студена пот. Като видя, че не може да се оправи с тази сложна техника, чичо Станчо завика - „Помооооооооооощ, помооооооооооощ„. Почти веднага сестрата се появи.

     - Какво има, да не ви стана лошо нещо? - притеснено го попита тя.

    - А не - смутолеви той - ма нещо май натиснах или това се развали, та замяза на вряща тенджера.

     - Абе, господине, - не на шега се възмути сестрата - то това и е работата на тая вана, нали въздушно- перлен масаж са ви изписали, ако не бълбука водата, какъв масаж ще бъде, а?  

    Тая случка вече много му дойде на чичо Станчо. „То вместо здрав да си ида, аз по- болен ще стана” - рече си, извади жисиема и набра сина си. ”Ганчо, айде татковата да дойдеш да ме прибереш до час-два, че тук нещо хич не ми понася!” и отиде да си събере багажа. А Евтимчо още го нямаше, не че на чичо Станчо много му пукаше за него.

...................................

        - Сийке, - рече чичо Станчо - да ти донеса ли Вейксата, дето Данчо Циганката маже с него краците на кравите, га ги болят, да ми намажеш кръста, че нещо ме прескръцва там?  

      - Бива, Стане, бива - отговори му кака Сийка и остави настрана ръкоделието, което въртеше да не стои празна, докато двамата с чичо Станчо гледаха за Ферхундето.

        - Мръдни Круме,- побутна от коленете си големия бял котарак той-, че трябва да стана за малко! После пак ще седнеш, чедо.