Обикновени хора

Какво прави едно „ морско чедо” през лятото, когато е в отпуска? Ходи на плаж. А на плажа, въпреки кризата, хора много. Ама наистина много! И понеже човек, колкото и да се старае, без да иска се подчинява на навика, обикновено си избира за полягване един и същи район и поне в продължение на седмица се оказва заобиколен от едни и същи лица. И някак започва да ги наблюдава. Обикновени хора като всички останали.
1. Гологъзеца- срещам го почти всеки ден- аз отивам, той се връща. В повечето случаи виждам първо задника му, защото човека е решил, че зад някоя статуя е най- подходящото място да си сменя мокрия бански със сухи гащета. Е да, ама отпред скрит, а отзад лъснал. Днес най- после успях да го щракна на фото. Сигурно съм гадна, но не можах да се сдържа.
2. Феноменалните- това семейство включва баба, дядо, майка, баща и две внучета( момчета) на около 8 и 10 години. По феноменален от габаритите им е май само апетита им. Докато сме заедно на плажа не спират да плюскат, което пък обяснява размерите им и оправдава трите чадъра, които заемат, както и защо не ползват шезлонги. Между другото циците на по- голямото момче са по- големи от моите, не че му завиждам. Мисля, че младата ме мрази. Как иначе да си обясня факта, че всеки път като тръгне към морето, прави опит да ме стъпче. Онзи ден, докато си дремех кротко усетих как огромна сянка закри слънцето. Егати и късмета, рекох си, едва що дойдох и се заоблачи, а уж внимателно гледах метереологичната прогноза и нищо не казаха за валежи. Отворих око и... о, небеса, грамаден гъз се беше надвесил над лицето ми. „ Само не падай, само не падай, само не падай”, но това чудо на природата се заклати неуверено и аха да ми седне на муцуната. Мисля, че именно горещите молитви ме избавиха от нерадостаната участ. Оказа се, че младата” феноменална” си е харесала мидичка току до мен и решила да си я вземе.
3. Сърбите- те са млади, те са симпатични, те... не спират да говорят. Нищо не им разбирам, освен че мама псува тате, тате псува мама, едното дете псува другото, другото псува първото и те така деня преминава в” Йебем ти пичката матерна”...
4. „ Голата маха”- идва от към солниците, една такава засукана, с капела и крещящ шарен бански. Предполагам, че е набор на майка ми,в което няма нищо лошо. Въпреки че няколко метра по- нататък се намира съблекалнята, тя си избира най оживеното място, смъква горнището, сетне се увива в хавлия и сваля и долницата. После започва опити да нахлузи друг бански, които опити по всички вселенски закони завършват с падането на хавлията и блесване в цялата и прелест. Ако на мен ми се случи подобно нещо, сигурно ще изровя тунел до Китай, за да се скрия, но тя е толкова невъзмутима, че чак ме засърбяват ръцете да и изръкопляскам.
5. Критичките- дори на разстояние от пет чадъра, пак се чува какво си говорят. Съвсем успешно могат да се цанят за пастирки на стадо глухи овце. Сигурна съм, че времето, когато не лежат на плажа посещават съседите с цел изучаване на мебелировката, защото тук се занимават само с нейното обсъждане. Идват от три дни, а вече сме на Иванови от четвъртия етаж. Особено неуморна е онази чернокосата. Тя не спира да говори дори, когато другите две са във водата.
6. Преселниците- пристигат винаги към 11.30, натоварени с три големи сака, две раници и четири торби, както и сгъваема маса и два стола. Първоначално реших, че е заради трите деца, но после като видях какво извадиха от бохчите, ми просветна. Май само тенджери и тигани не видях, но пък и погледа ми се премрежи от опулването.
7. Търсача на силни усещания- ако не беше толкова кльощав и боксерките не му седяха като харизани или беше само една идея по- малко космат, можеше да мине за типичен гларус. Миналата седмица се изявяваше като уиндсърфист. Не че постигна върхови постижения в този спорт, освен ако не приемем за такива отчаяните опити да вдигне платното и методичното пльосване във водата. Но пък трябва да му се признае завидното упорство да го прави в продължение на поне два часа, защото винаги когато с Гого си тръгвахме той все още се бореше там в морската шир. Дано в крайна сметка е успял да го подкара, ма едва ли. Тази седмица се е вживял в ролята на кандидат удавник. Всеки ден влиза поне три пъти с един дюшек в морето. Значи вариантите са три- или има зъб на спасителите и затова ги кара да търчат като луди, надули свирки, или му харесва звука на същите тези свирки, или е решил да ги провери дали могат да плуват и доколко точно са съвестни. Реагира чак след 10- тина минути и излиза ухилен като тиква за Хелуин. Усещам аз, че единия спасител бая го сърбят ръцете, но дано да устиска момчето.
Та това са обикновените хора. Другата седмица някои от тях вече няма да ги има, но ще дойдат нови. Те ми дават надеждата и вярата, че не съм сама и "светът става някак по- красив и бял".
За десерт” Гологъзеца”. Тъй де, няма да му се радвам сама.