Определението кафене се явяваше твърде щедро за полутъмното помещение, чиито отровно сини стени бяха накичени с плакати на Лепа Брена, Весна Змиянац и Цеца Величкович. Ролята на тези шедьоври беше двояка- първо: въпросните дами бяха любимки на съдържателя Димо Бръшляна и той обичаше да си ги гледа и слуша; и второ: техните образи скриваха избилите тук- там петна по мазилката. Мръсните прозорци бяха маскирани с още по- мръсни дантелени пердета, за които белия цвят бе само далечен спомен от младостта. Десетината паянтови масички бяха покрити с лекьосани покривки в цвят бивше екрю. Зад бара редовно киснеше гордият собственик Димо Бръшляна и жвакаше поредната дъвка.. На цялата тази обстановка много повече подхождаше терминът „хоремаг”, но когато преди пет години Бръшляна взе помещението под наем от Селкоопа, първата му работа бе да лепне над вратата табела „ Кафене ЕлДорадо” и ако някой наречеше заведението му по друг начин, си навличаше кръвната му ненавист и мигом се превръщаше в персона нон- грата. А Димчо, ако и да беше с чепат характер, имаше едно много ценно качество- не кръщаваше питиетата и сервираше само качествен алкохол.
Днес кафене „ЕлДорадо” буквално се пукаше по шевовете. Даньо Циганката, наречен така заради любовта си към едноименния микс от мастика и ракия, празнуваше рожден ден и се беше запил от сабайлен. Почти всички мъже в селото се извървяха да го поздравяват и да пийнат за негово здраве, че Данчо беше важен човек, зоотехник. Само кмета и доктора го изпреварваха по първенство. Верно, че веднъж тъй се беше насмукал още по обед, че забрави да запре в станока кобилката на Делчо Черния и тъкмо се наведе да види защо бере копитото й, тя така го изчеластри в челото, та го прескимбичи три пъти. Освести се чак след час, три недели не знаеше на кой свят се намира и се прости с три зъба, но това само му вдигна реномето сред народа. „Малцина са тия дето ще оцелеят след такъв къч”- шушнеха със страхопочитание хората. Другият му по- известен подвиг, бе как след тридневен запой в съседното село, Даньо тръгна да лекува маститната крава на най- добрия си приятел Станчо, влезе в обора и вместо при нея, приклекна до бика, хвана го за мадурите и взе да ги масажира и опипва... А когато добичето се изцвръца в лицето му, се обърна към приятеля си и рече:
- Ка`ший маститна а, глей ка ма опръска?! Чей мазно и млякото, само за сирене и кашкавал.
Обаче пък харен човек беше Даньо, душица. Отзоваваше се по всяко време на денонощието и изчакваше за парите.
Днес мъжете идваха и си отиваха от кафене „ЕлДорадо”, постоянно присъствие имаха само двамата авери. Чичо Станчо по принцип не пиеше много, но сега имаше повод и му отпусна края. Все пак най- добрият му приятел чукваше 48 лазарника. В четири следобед очите на Станчо вече светеха и завалваше приказка, а Даньо, който поначало обичаше да си попийва, мяташе „циганките” бързо и методично като състезател. В девет и трийсет вечерта и двамата се бяха нацепили като буков паркет. Докато рожденника съсредоточено се опитваше да излее поредната доза в гърлото си наместо във врата си, чичо Станчо отчаяно гонеше с вилица едно хлъзгаво парче домат в чинията. Димчо Бръшляна метна един поглед на наплютия от мухи стенен часовник, спря касетофона, от който лееше трели Весна и загаси осветлението зад бара.
- А, Штаншо,- изфъфли Даньо- то ша мръкна а.
Станчо, който се беше отказал от неравната битка с домата го погледна почти разбиращо, озърна се и изломоти:
- Чи и звезди няаа. Ш`вали!
Бръшляна преметна за последно дъвката из устата си, изплю я мощно директно в коша и рече:
- Хайде момчета! Затварям, че мач ще дават. Ходете си в къщи да се наспите, бая сръбнахте днес. Данка, честито още веднъж!
После леко ги избута навън, превъртя два пъти ключа и удари катинарчето, като не забрави да го провери дали се е закатанчило хубаво. Сетне пъхна ръце в джобовете, засвирука си тоталния хит „Кукавица” и пое към къщи.
Станчо и Данчо останаха пред затвореното заведение и взеха да се оглеждат, олюлявяйки се.
- А- пръв провлачи рожденника- то май ней оше толку къшно. Ко ши проим шя?
- Аааз викам- поде дружката му- да земииим, да идииим у наас и да про`ълж`м. Имам две шишеата от онаа, двойнуприпеканаата сливовиса, дет е без заар и не боли глава от нея.
Чул това предложение, Данчо се разхълца от умиление( той поначало си падаше чувствителна душа, а поетия алкохол направо го окриляваше), прегърна приятеля си и му залепи две мазни целувки по бузите. После двамата тръгнаха- чичо Станчо ситнеше по три бързи крачки напред и после една назад, а Данчо като човек с повече опит ходеше с добре отработена моряшка походка, премитайки улицата от единия до другия край на зиг- заг. Гравитацията пребори първо Станчо, който направи опит да прескочи една локва, не умери и се пльосна право в центъра й. Данчо се спусна като орлица- майка да го вдигне, но наместо това кацна в скута на падналия и започна да псува. Изправянето във вертикална позиция се оказа трудна задача и за двамата. Накрая Станчо пролази до близкия стълб и ползвайки го за опора успя да се надигне. На свой ред Даньо последва светлия му пример и също застана на два крака, макар и доста несигурно.
- Станчо,- чу се глас от мрачовината вдясно- ти ли си бре? Кога успе да се насмучеш тъй?
Запитаният подскочи от уплах и насмалко пак да падне, но успя да се хване на време за стълба и се озърна. Едва успя да различи дребния силует, поседнал на пейката до близката къща.
- Ъх, како Маре`а, изкара ми акъла! Що седиш тъй като караконджул в тъмното?
- Караконджул е майка ти- сопна му се бабката- Ма си се докарааааал, същи мискинин. И тъй при Сия ще идеш?! Срама нямаш, ей!
- Ши на теб ко тий?- намеси се Данчо-, да няма да доди при теб? Ма ха!
- Тъй то- продължи да мърмори баба Мара и се надигна от пейката- като се водиш с тоз марок- пияндурник, нищо хубу няма да напрайш. Хуууу, язък ти за добрата жена. Лешпери с лешперите.
Докато се усетят да отговорят и се прибра. Първи се окопити зоотехника:
- Майни я таж дърта кукаржа, жлобна. Да я шкачат манафите дано!
Дълъг и труден се оказа пътя на двамцата към Станчовия дом, осеян с твърде много бабуни и локви. Падаха, ставаха, влачеха се като войници из окопите, но мисълта за „двойноприпеканата сливовица без заар” ги окриляваше.
Лошият късмет ги застигна досами Станчовата къща. Цяла седмица вече там зееше огромен ров, изкопан от Матьо комшията. Оная „луда крава” Желка, жена му се беше втелясала за вътрешен клозет и баня и сума ти и време пили на главата на Матко, който накрая не удържа и сдаде фронта. Добре че, Сия не беше от ония женоря, дето вирват крак по всяко нововъведение, щото на Станчо хич не му беше до ремонти из къщи.
Двамата вече усещаха вкуса на сливовицата, когато изведнъж паважа изчезна изпод тях и земята сякаш се отвори и ги погълна. Данчо се строполи без да каже гък, ей тъй на се срина и изчезна. Станчо, който при едно от предишните падания се беше хласнал по челото и леко се беше поосеферил, успя да изграчи и последва другаря си в зейналата черна паст.
Събуди го воят на Сия.
- Ох, Стане, Станееееееее! Стане! На кого ме оставяш бре Станеееее- усукваше тя- Диша ли, докторе, струва ми се умрял?
Станчо колебливо отвори очи и срещна облещените бели стени на амбулаторията. Лежеше на една от двете изтръмбушени кушетки и всичко го болеше.
- Нищо му няма, како Сийо- долетя гласа на доктора- Само си е счупил десния крак и се е понатъртил.
И понеже Сия отново изви глас като оплаквачка, побърза да я успокои:
- Можеше и по-зле да бъде. Ама пияният и Господ го пази.
Станчо извъртя глава по посока на гласовете. Пръв зърна пробуждането му Данчо. Главата му беше бинтована, а джуката разбита, но иначе изглеждаше добре и почти свеж.
- Станчо,- зарадвано скокна Циганката- братко, жув си уа!
Станчо примигна от внезапната болка и промълви с пресъхнали уста:
- Докторе бе, гаче ли имам дупка в главата. Много ме боли. И дупка на ръката имам и ощ` ина на другата ръка. И дупка на крака. Боли, бе доктореееееее, боли. Целият съм в дупки.
Доктора го погледна мъдро, почеса се по брадата и рече:
- Ех, чичо Станчо, ще траеш! То и аз имам дупка на гъза, но не се оплаквам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар