Сверяване на дата


Flash Calendars, Nature Calendars at WishAFriend.com

вторник, 12 май 2009 г.

Човещинка

*Тъй сме ние отпускарите.Удряме го на живот и тормоз над невинните души из блога като пускаме пост след пост.И днес пак ще пиша,щото ми се пише,а и тази история отдавна я обещах на подстрекателката.

Не знам защо все така се случва,но винаги попадам на мъже,които са върли фенове на къпането.И най-вече на висенето в банята.Не че имам нещо против поддържането на лична хигиена,хич и не съм по миризливците даже.Но и да киснеш вътре до безсъзнание...И като се има предвид ,че в повечето случаи душа и VC-то са в едно помещение...Не дай си боже,някой от фамилията да има зор.Какви чудесии могат да се случат,не е истина.
Обаче Доктора ги удари всичките в земята.Направо ги размаза.Както и мен.
Това се случи по времето,когато с Доктора тъкмо се бяхме събрали да живеем заедно.Тъй де,дето ще ни говорят из селото,че се натискаме по кюшетата,поне да си го правим на спокойствие.Живеехме си мирно и щастливо на етажа над амбулаторията.Идилия.Единственото облаче над прекрасния ни живот се появи една вечер,когато кракът ми се заклещи между пружината и металната рамка на леглото.А Доктора погрешно взе охкането ми за прилив на страст.Аз,естествено с присъщият ми такт отстрелях ентусиазма му,разяснявайки същността на стенанията ми и понеже той реши да се измъкне с репликата"Утре ще го оправя.",между нас се разигра кратка едноактова драма с лек,но съдържателен диалог:
"Това утре го чакам от една седмица."
"Добре де,два часа посред нощ е!"
"Тогава аз отивам да спя на дивана!"
Историята приключи с Доктора пуфтящ ,с клещи и тел.И оправено легло.Без истерии,спокойно.
Обаче в Доктора дремел звяр.Е за това нямаше как да знам.Той винаги се къпеше докато аз приготвям вечерята.Да няма да седна да му засичам времето,я!
Нищо не остава скрито на този свят,истината рано или късно лъсва.
Един слънчев ден,в края на април бях канена да огледам чеиза на кметската щерка.Беше се заженило момичето,а по турските села още го имат този обичай-бъдещата булка като нареди новия си дом,женорята да се изпровървяват и да гледат.А ако си поканен и не отидеш,си е направо обида.Тъй че,спретнах се с колежките и хайде на оглед.Идея си нямах какво се прави в такива случаи ,но действах като другите-гледах катове спално бельо,юргани,терлици и др.;цъках;клатех глава.После ни почерпиха кафе,сок и баклава.Чиста работа.
Дойде време да си вървим.Още тогава ми се ходеше до тоалетна,но реших ,че мога да устискам до вкъщи.Тцък!
Устисках,обаче много по-добре за душевното и физиолгичното ми спокойствие щеше да е,ако не бях решила да си го нося у дома.
Докато се прибера ,зора вече бе бая назрял.Пък аз никога не съм имала държеливо ВиК.Изприпках набързо по стълбите и-ИЗНЕНАДААААААА.Доктора окупирал банята.Чипка се човекът!
Реших,че няма да се забави много.Тъй де с голата глава(сам бръснеше мижавите остатъци от бившата си коса) няма да годенясва вътре!
Само,че човекът явно имаше намерение да подобрява рекорди.Минаха пет минути.Десет.А на мен вече така ми се ходеше,че две не виждах.Брех!
Щом съм под напрежение,винаги ставам хладнокръвна,а умът ми сече като бръснач.И сега не загубих присъствие,та се сетих за тоалетните за пациенти в амбулаторията.
И хайде по стълбите надолу.
Добра идея,но трудно изпълнима.Щото нашия беше успял да удари ключа,бързака му с бързак.Аз принципно знаех къде са ключовете,обаче на връзката имаше поне 20.С тоя примрежен поглед,дорде уцеля...
ДВОРА!Дървета бол,оградата към улицата висока...Иделно!
Без да се замислям повече се понесох към кайсията в долния ъгъл на двора.Тъкмо стигнах и аха да смъкна дънките на букаи:"Даскаличке,ко праиш ма?Как си?"
Дядо Пенко ,комшията.Не знам що диреше край оградата ,но чувствата ми към този иначе така мил старец в момента граничеха с върла омраза.Теглих му една наум и понасяйки се в обратна посока изръмжах"Гледам дали има кайсии,какво друго."
"Тано ма,даскаличката съвсем се е шматнала.Търси кайсии в края на април."
Всичките ми надежди,че Доктора може да е освободил банята,се изпариха още щом тръгнах да се качвам по стълбите.Душът все така бодро плющеше.
Е да,ама на мен зверски ми се ходеше.Затова реших да вляза докато Доктора се хигиенизира.Натиснах бравата и....ЗАКЛЮЧЕНО!
"Е.....х та в свенливеца"и задумках по вратата.А она чистник вътре си пееше.Призля ми.
"Докторе отвори ,бе.Много ми се пишка,ще изтърва!"
А оня продължава да припява и с мазен глас"Не мога,Слънце,целия съм сапунисан.До две минутки съм вън."
Две минути,ама друг път.Вече ми причерняваше от зор.И яд.
"Ей ,сега -викам си-щи припикая фикуса,чистофайнико! "
Тоя фикус беше голямата любов на Доктора.Гледкаше си го като писано яйце-поливаше го,забърсваше му листата,даже му говореше.А фикусът един такъв огромен,цял бор.И саксията и тя огромна....Фиуут и при него.
Е като не му върви на човек,не му върви.като се разлистил оня ми ти фикус,като се разклонил.Откъдето и да я гледах саксията,както и да се усуквах ,нямаше да стане моята работа.Това чудо нямаше прекрачване.
И тогава чух,че душът спира.Драснах мълниеносно към банята,избутах Доктора ,който се тутнявеше пред вратата на лелеяното помещение и нахлух вътре като малка танкова бригада,смъквайки одежди в движение.
Как един човек може да сътвори толкова много пяна,не знам!Обаче ,както бях набрала инерция,така се и понесох в бесен танц,опитвайки се хем да запазя равновесие хем да удържа фронта.Със сетни сили докопах завесата на душ кабината,която със звучно ХРРРРААААААС,се отпра почти докрай.Все пак успях без да устискам,при това без да се пребия , да приседна най-накрая на седалката и да освободя напрежението.
А Доктора ,обезспокоен от трясъците и крясъците ми(много мазно псувах тогава,вярно си е) цъфна на вратата и очите му се насълзиха:
"ЛЕЛЕ!ЗАВЕСАТА!Ама ти си голяма хала,по-кротко не можеш ли?Сега трябва да я сменям."
Ако погледите можеха да убиват,моя щеше да тръшне Докторчето на момента.
Сега ме е срам да повторя,това що избълвах тогава.Но онази думичка с "е" преобладаваше.Поне десет пъти я споменах.
А после получих главоболие.Седем вечери поред.Доктора спа на дивана.

Не питай старило,а патило.Един съвет от мен-Ако банята и тоалетната ви са на едно място,не завладявайте помещението за дълго.Щото не се знае на кой кога ще му дойде музата.Човещинка.

*Бел. авт. Това е от личните ми архиви. Беше написано и публикувано преди около две години на мястото, където започнах, но после при голямото почистване там изчезна от ефир.

5 коментара:

  1. А да, спомням си го :) Поздрави за текста!

    ОтговорИзтриване
  2. Много приятен стил, чете се на един дъх и не напряга, а историята е много свежа. :)
    Чакаме продължение :)

    ОтговорИзтриване
  3. Истории много, а архивите са живи. Само трябва да намеря време да ги качвам;) Благодаряза вниманието:).

    ОтговорИзтриване
  4. абе друго си е да може човек в бутилка....

    ОтговорИзтриване
  5. да, не помня дали го изкоментирах на старото място ама да ти кажа, х-ти път го чета и х-ти път съм на път да се опикая...от смях. Е, аз принципно мога да си нося компютъра в тоалетната, но някак непристойно е да четеш блогове и да си подпикваш на воля докат се хилотиш :-)

    ОтговорИзтриване