Сверяване на дата


Flash Calendars, Nature Calendars at WishAFriend.com

събота, 23 май 2009 г.

Време за готвене

Аз обичам да готвя. Без майтап. Ако не го правя често, то е защото майка ми твърдо и непреклонно смята, че моето присъствие с тиган или тенджера край печката си е откровена вакханалия, а после кухнята успешно го докарва на срината от бомба. Което съвсем не е така, защото няма щета, нанесена от мен, която да не може да се поправи с парцал и почистващ препарат. Но все пак, гледам да не се заседявам много около кухненските уреди в кулинарстване, защото винаги като се засиля да приготвя нещо и майка ми се лепва за мен с парцал в ръка и се започва едно такова търкане и мърморене, на което и пън не би издържал.
Днес обаче изкарах късмет. Родителката ми реши да посети любимия си” Кауфланд”, за да види какво ново са пуснали на промоция и така аз получих пълен и неограничен достъп до кухнята. Едва що маман захлопна входната врата и аз опретнах ръкави и се приготвих за яко дерибействане край печката.
Държа да подчертая, че отново съм на диета, щото покрай операцията и лечението пак дигнах килцата, които миналата година така самоотвержено свалих. Честно си признавам, че съвсем неблагородно завиждам на всички самоходни тояги, които се тъпчат като разпрани и остават все така сухи. А аз какво? Само да погледна храна и достолепието ми се увеличава поне с половин кило. Ми никак не е справедливо това! Хич биля!
Аз обичам риба и морски дарове. Хем са и диетични. От доста време ми се хапваха рулца от раци с онова лекото сосче, но заради вредния мамин навик да ме следва с парцала като сянка, все отлагах приготвянето. И ето ти сгоден случай, затова се възползвах от намалението и смело прегърнах идеята за сочни рачешки рулца. Стоварих нужните продукти и се заех с почистването на пет- шест скилидки чесън. Тъкмо си усмърдях подобаващо пръстите и някой залепна на звънеца с идеята, че в тая къща живеят глухи. Теглих му една наум и изкрещях” Момент”, обаче онзи( или онази) не пусна звънеца. Хукнах и аха да отворя като се усетих, че съм само по тениска и бикини( голяма жега, голямо чудо). Сега вече споменах” майката” цели два пъти и хукнах към банята да си измия ръцете, че да мога да нахуля нещо на голите си кълки. За нещастие точно в този момент котаракът беше решил да направи една проверка там ( има ли нещо ново, няма ли...) и аз се спънах в него, той се спъна в мене, издрънчах си палеца на левия крак в шкафчето и споменах” майката” цели четири пъти, щото три не виждах от припламналата болка. Малко като в мъгла ми е как съм се измила и съм се бухнала в шортите, но погледа, с който отворих входната врата излъчваше искрена и неподправена омраза.
Квартирантът на съседката М. Този се задържа повече от година за разлика от предишните. Огънят в очите ми изобщо не го впечатли и вместо да падне възнак, поразен от справедливия ми гняв, издудна:
- Търся М.
- Аз пък не- хич, ама хич не ми беше до учтивости в момента, а и местонахождението на на М. също не беше сред приоритетите ми.
Той обаче продължи:
- Преди 10 минути говорих с нея, речи че и къщи, а не отваря. Ключа вътри, не мога отключи и не отваря.
- Ами вместо да звъниш на мен- озъбих се все така некултурно- натисни здраво другия звънец и не пускай, докато не отвори.
- Ама ти трябва да направиш нещо!- тоя хем беше тъп, хем упорит- Тя си е къщи и сигурно е заспала, а спи дълбоко...
За сведение на четящите, за да не ме вземета за някоя коравосърдечна тесла, съседката М. е засукана около 45г. разведена жена, която откак сме комшии все завърта някакви мъже при себе си, нарича ги наематели, а след три- четири месеца ги изцуфря.
- Да направя какво- честна дума, идваше ми в повечко, а наум си рекох ” Заванлийооо, май са те отсвирили.”- Нямаме общи тераси. Затова продължавай да звъниш или се обади в полицията, знам ли...
В това време ключалката на съседката изщрака и тя се показа с вид на съсел, току що събуден от дълбок зимен сън. Без да се помайвам хлопнах нашата врата, изхлузих шортите и продължих да ръкоделствам в кухнята. Нарязах скилидките чесън на ситно, подготвих котлона и започнах да беля рулцата от целофанчетата. Тъкмо ги подредих за рязане и се въоръжих с най- огромния ни кухненски нож, когато GSM- а ми иззвъня. Теглих нова майна и метнах едно око на дисплея- систъра.
- Кажи сестро?- само заради близкото ни роднинство се опитах да прикрия раздразнението си, но сестра ми дори не го отчете. 
- Ти що не си на Скайпа? От половин час ти пиша и никаква те няма.
- А де! Щот имам работа- готвя!
- Че майка ти де е?
- На пазарлък. Отиде...
- А, хубаво- прекъсна ме Гоговата мама- Ела на Скайпа, че трябва да те питам нещо спешно!
Зарязах саде нарязани чесъни, рулца от раци и др. такива и заседнах пред лаптопа. Оказа се, че наш`та трябвало да направи някакъв доклад, обаче не можела да скопоса нещо таблиците, та в следващите 30 минути се занимавахме с това. Аз откога я юрках да и покажа как стават тия работи, ама тя все си намираше някаква др. работа. Накрая изблея едно” мерси” и аз отново се оказах свободна за готварски подвизи.
Запътих се към кухнята и ... сърцето ми излупа два пъти, преобърна се и спря да бие. Котаракът се възползвал от освободения терен и си поиграл с рулцата от раци. На масата нямаше ни едно, но за сметка на това намерих последното чак в най- отдалечения ъгъл под голямото легло. Ако го бях докопала тоя котешки гад, сигурно щях да го одера жив, но тариката придвидливо се беше покрил някъде. За щастие винаги имаме резервни рулца във фризера, така че успях да спася положението.
Работата потръгна.запържих чесъна, сложих нарязаните рулца, две щипки млян черен пипер, малко листенца пресен розмарин. Изсипах сместта за соса и зачаках да покъкри няколко минути на огъня преди да добавя гвоздея- една чаена лъжичка горчица. И точно предвкусвах приближаващия се заслужен отдих, когато този път издрънча стационарния телефон. Реших да се направя на глуха, но не ми се отдаде и затова вдигнах. Леля!
- Чоче, маман там ли е?
- Не, излезе- и дорде реша, че съм се оттървала, дочух щракването на запалка и ми  призля. Винаги щом лелчето запалеше цигара по време на телефонен разговор, на жертвата не и мърдаха поне 20 минути.
Опитах се да взема думата и кротко да обясня, че готвя и манджата ми аха и ще кипне, но леля беше така отдадена на разказа за новото гадже на Пепа( щерката на техните съседи), че дори и не ме забеляза. Използвах двете секунди, в които роднината ми запали нова папироса и успях да си кажа болката.
- А, добре- разочарованието в гласа и беше толкова гъсто, че с нож да го нарежеш- Кажи на майка си като се прибере да ми звънне.
Щях да си строша краката от бързане към котлона. На кулинарното ми произведение му оставаха само два милиметра до напускането на тенджерата. Свалих го от огъня и тръгнах за горчицата. И понеже ми оставаше само да я добавя и разбъркам, реших, че заслужавам една чашка добре изстудено” Пепси”. Така с горчицата и „ Пепси”- то се позиционирах до тенджерата и вместо да цвръцна от подправката вътре аз с широк замах ливнах цялата чаша газирано връз рулцата и надигнах шишенцето с горчица към устата си.
Разревах се. Ревах със сълзи и сополи. Ревах горко и от сърце. Така ме свари маман. Кухнята мязаше на бойно поле, а аз- на изпаднал германец.

В крайна сметка манджата с” Пепси”- то никак не беше лоша. Даже напротив.

4 коментара:

  1. Много добре написано:) Страхотна си:) Смях се и се въргалях по пода, особено на последния пасаж с горчицата и Пепси-то. Аз поне два пъти съм си мила зъбите с крем за бръснене, по недоглеждане:), обаче когато си намазах лицето с някаква вакса за коса (приличаше на крем, пък!), и нашите не издържаха вече ;P!

    ОтговорИзтриване
  2. Ах, благодаря, но за мен писането е просто забавление и начин за губене на време. А иначе познавам един дето си изми зъбите с ?Бен Гей":)))

    ОтговорИзтриване
  3. Ами, аз просто имах нещастието, че двете туби-тази с крема за бръснене и с пастата за зъби бяха прекалено близо една до друга в ранното утро, и това в комбинация с мозъка ми, който се раздвижва чак към 11 ч., ми изигра доста кофти номер :D

    ОтговорИзтриване
  4. Ами трябва да го попитам, той поради каква причина е използвал Бен Гея със зъбоизмивни цели:)

    ОтговорИзтриване